Моите разкази

В хронологическия ред на първите публикации. Където липсват библиографски атрибути, то е защото не са запазени в архива ми.

1. Дългият сън на д-р Зарин. В. Технически авангард, бр.170, 15 юни 1979 г.

„Технически авангард” бе „студентският вестник” на ВМЕИ „Ленин” – днес Технически университет, София, където направих и първите си стъпки в журналистиката. Дебютният ми разказ също излезе по време на следването ми там. По онова време вестникът обявяваше конкурси за научнофантастичен разказ и журито хареса „Д-р Зарин” – история за изследовател с остър ум, който в резултат на смел експеримент се оказва лишен от всичките си сетива, жив труп, но въпреки това успява чрез импулсите на мозъчната си кора да установи контакт с околния свят. Типична НФ, а на снимката към публикацията съм млад, с брада и бакенбарди. Силно преработен, „Д-р Зарин” излезе в сп. „ФЕП” и после – в дебютния ми сборник „Нанокомпютър за вашето дете” под заглавие „Топло… студено…” (ставка 10).

2. Лято на планетата. В. Технически авангард, 1980 г. Подписан Милко Велев.

Още един конкурс, още една публикация. Двама остават верни на любовта и на съдбата си на една сътворена от хората, а после изоставена от тях планета.

3. Дубльор в главната роля. Криминално-фантастичен разказ от Велко Бориславов. В.”Орбита”, бр.39/821, 29.IX.1984. С продължение в следващите пет броя.

Вестник „Орбита” – най-популярното издание за наука и техника по онова време, в продължение на дълги години печаташе НФ разкази „”в подлистник”. „Дубльорът” е фантастика и крими, но най-важното – искаше ми се да напиша екшън! Главният бандит е андроид, който благодарение на способността си да се въплътява в откраднати самоличности, прави главозамайваща кариера някъде на Запад.

4. Еврика, еврика. Сп. „Наука и техника за младежта”, бр. 2, 1985. 70 – 76.

Разказът излезе като отличен с втора награда на общия конкурс на „Орбита”, „НТ за младежта” и сп. „Космос”. Първият контакт – една жива, но интравертна планета, назована Еврика, играе нещо като шах със самата себе си пред очите на изумените изследователи от Земята.

5. Нанокомпютър за вашето дете. В.”Орбита”, бр.22/856, 1.VI.1985. С продължение в следващите два броя. Подписан Велко Бориславов.
Също в: Нанокомпютър за вашето дете. Фантастични разкази. София, издателство „Отечество”, 1988. 170 с.

Може ли глупостта да бъде алгоритмизирана? Фантастична сатира или, по-скоро, закачка с човешката глупост, като НФ идеята е повлияна от първите навремето публикации за нанотехнологиите. Историята е ситуирана в почти съвременна българска среда. Стана заглавие на дебютния ми авторски сборник.

6. 07. В: Фантастика 1. Сборник за научна фантастика и прогностика. Съставител Агоп Мелконян. Редактори Дочка Русева, Стоянка Полонова, Иван Серафимов. С предговор от Любен Дилов. София, издателство „Народна младеж”, 1985. 376 с. 90 – 94.
Също в: „Нанокомпютър за вашето дете” под заглавие „Телефон за самотници”.

Отчаян изобретател се опитва чрез телефон на доверието да открива и спасява потенциални самоубийци. Според имената на героите и декора – пак някъде там, на Запад.

7. Бягство. В: Фантастика 1. Сборник за научна фантастика и прогностика. Съставител Агоп Мелконян. Отговорен редактор Иван Серафимов. Редактори Дочка Русева, Стоянка Полонова, Иван Серафимов. София, издателство „Народна младеж”, 1986. 424 с. 305 – 316.
Също в: Нанокомпютър за вашето дете. Фантастични разкази. София, издателство „Отечество”, 1988. 170 с.

Недалечно бъдеще – група учени, създали машина на времето, бягат в миналото от предстояща атомна катастрофа. И се чудят защо не съвсем завършената машината ги запраща все във времена на кръв и насилие.

8. Играта. Сп. „Криле”, бр. 2, 1987. 37 – 41.

Още един разказ, повлиян от разпространените тогава – и споделяни от мен – страхове от нова голяма война. И от новата за времето практика да се показват конфликти и военни интервенции на живо по телевизията. Джон и Мери гледат обявената по програма атомна атака срещу далечен противник.

9. На прага. Сп. „Тракия”, бр.4, 1988. 88 – 95.
Също в: Нанокомпютър за вашето дете. Фантастични разкази. София, издателство „Отечество”, 1988. 170 с.

В живота на Панто Реев – много обикновен човечец, безкрайно отегчен от сивотата на всекидневието си, внезапно се случват чудеса.

10. Топло… студено… Сп. „ФЕП – фантастика, евристика, прогностика”, бр.1-2, 1988. 8 – 13. Рубрика „Пред първа книга”. С бележка за автора.
Също в: Нанокомпютър за вашето дете. Фантастични разкази. София, издателство „Отечество”, 1988. 170 с.

Вж. ставка 1 – „Дългият сън на д-р Зарин”. Преработеният вариант в сборника е иронична интерпретация на популярната в зората на научно-техническия прогрес тема за „лириците и физиците”.

11. Вятър работа. В: Нанокомпютър за вашето дете. Фантастични разкази. София, издателство „Отечество”, 1988. 41 – 49.

Написана уж с езика на съвсем научната фантастика – една приказка за обикновен човек, превърнал се във вятър и открил нов поглед към своя град и не чак толкова скучния си живот.

12. Телефон за самотници. В: Нанокомпютър за вашето дете. Фантастични разкази. София, издателство „Отечество”, 1988. 61 – 66.Вж. ставка 6 – 07.

13. Тополата. В: Нанокомпютър за вашето дете. Фантастични разкази. София, издателство „Отечество”, 1988. 82 – 96.
Също в: Където не сте били. Кутийка с разкази от Велко Милоев и илюстровани пликове от Димитър Стоянов – Димо. София, издателство „Аргус”, 2001.

Героят, може би писател или журналист, се съгласява да бъде прехвърлен от учените в един свят – проекция на колективните страхове на човечеството от унищожителна война. Сред разрухата той е длъжен да слуша историите на мъртвите – от неговия град, от неговата улица… Това е разказът, който отвори пътя за първата ми книга. През 1985 година, ако не се лъжа, разказът спечели награда на фестивал на клубовете по фантастика в Пловдив. Издателката Елена Коларова ме забеляза и включи ръкописа на „Нанокомпютър за вашето дете” в плана на „Отечество”. Линкът е към редактираната версия от 2001 година, в „Където не сте били”.

14. Цветът на времето. В: Нанокомпютър за вашето дете. Фантастични разкази. София, издателство „Отечество”, 1988. 97 – 105.

Карастоянов е обещаващ изследовател, обаче – безкрайно уморен от безсмислената надпревара с времето, с живота. След „Тополата”, този и следващите разкази в „Нанокомпютъра” днес ми подсказват, че тогава съм започнал да се отдалечавам от „твърдата” научна фантастика към опити в психологическото или приказното четиво, където фантастичното е по-скоро фон или само сюжетна предпоставка.

15. Черно-белият Петър. В: Нанокомпютър за вашето дете. Фантастични разкази. София, издателство „Отечество”, 1988. 106 – 111.

Битова приказка – един фотограф, свикнал да снима и вижда всичко в черно и бяло (или сиво?), внезапно трябва да спасява цветовете около себе си.

16. Последното стихотворение. В: Нанокомпютър за вашето дете. Фантастични разкази. София, издателство „Отечество”, 1988. 112 – 134.

Светлозар Кирилов е поредният ми уморен от баналността герой. Изчерпан или просто недостатъчно талантлив поет, той в дълбока творческа криза, когато едно извънземно го изкушава с еликсира на вдъхновението.

17. Докъдето се вижда. В: Нанокомпютър за вашето дете. Фантастични разкази. София, издателство „Отечество”, 1988. 135 – 153.

В един затлачен от движение, шум и грозотия град, все повече хора се движат с шлемове за виртуална реалност.

18. Всичко, което наричаме небе. В: Нанокомпютър за вашето дете. Фантастични разкази. София, издателство „Отечество”, 1988. 154 – 170.
Също в: Където не сте били. Кутийка с разкази от Велко Милоев и илюстровани пликове от Димитър Стоянов – Димо. София, издателство „Аргус”, 2001.

Един от най-любимите ми разкази. Исках да опиша един много беден откъм същности свят, чиито обитатели имат много бедни възприятия за околното, но нещо им подсказва, че „трябва да има още неща”. Съответно и езикът на разказвача трябваше да е много ограничен – според понятията, които могат да имат създанията от такъв свят, а как изглеждат те и къде живеят – става ясно едва накрая.

19. Дракони в града. В.„Нов живот” (Кърджали), бр. 16/5086, 18 април 1989. С.4, 5. Рубрика „Нова българска фантастика”.

Покойният ми приятел, журналистът и популяризатор на науката Николай Кесаровски, поддържаше фантастичната нишка във всекидневника на Кърджали. Двамата герои се обичат, но заради катастрофа на чужда планета са в плен на скафандри-саркофази и могат да си разменят само кратки съобщения с последните трохи енергия. Те ги използват за една игра… Линкът е към по-късно редактиран и съкратен вариант на разказа.

20. Звездолет. В: фензина „Модели’90”, (изписван и като „Модели 3”). Съставител Атанас П. Славов. София, 1990. На руски език. 29 – 43.

Първа версия на разказа, публикуван по-късно на български език под заглавие „Няма да бъдем същите”. (Вж. ставка 31.) „Модели’90”, е подготвен в България на руски език за фестивала „Орфикон” в Бургас, и е библиографска рядкост (или неналичност) сред НФ обществото у нас. Описан е обаче в библиографията „Болгария фантастическая” на Евгений Харитонов – вж. с.107.

21.Заекът. Сп. „Деца, изкуство, книги”, бр. 2, 1990. 34 – 35.

Приказка за заека от шапката на магьосника.

22. Екстрасенс. Сп. „Фантастични истории”, бр.0, 1991. 3 – 5. Рубрика “Made in Bulgaria”. С бележка за автора.
Също в: Където не сте били. Кутийка с разкази от Велко Милоев и илюстровани пликове от Димитър Стоянов – Димо. София, издателство „Аргус”, 2001.

Някакво племе в някакъв условен примитивен свят, а героят, който има само нашите ограничени човешки способности да чете знаците на природата или да вижда чуждата мъка, е рядко чудо сред събратята си, живеещи без чувство за другия, без мисъл за идното.

23. Трудно обяснимото самоубийство на Тус Зурнал. Сп. „Фантастика”, бр.5, 1991. 31 – 32. С бележка за автора.
Също в: Където не сте били. Кутийка с разкази от Велко Милоев и илюстровани пликове от Димитър Стоянов – Димо. София, издателство „Аргус”, 2001.

Възможно ли е красотата да крие чудовища? Дали чудовищата долитат от далечни светове, за които сме слушали мрачни легенди, или се раждат в откърмените ни със страх души?

24. Париж, Париж, Кайро. В. „Демокрация”, бр. 247, 22 октомври 1993. Рубрика „Синята колекция на Алек Попов”.
Също в: Чудни хоризонти. Антология. Съставител и редактор Александър Карапанчев. София, издателство „Аргус”, 2000. Поредица „Нова българска фантастика”. 39 – 42.
Също в: Където не сте били. Кутийка с разкази от Велко Милоев и илюстровани пликове от Димитър Стоянов – Димо. София, издателство „Аргус”, 2001.
Също в: сп. „Съвременник”, бр.1, 2004. 406 – 409. С бележка за автора.

Един от най-любимите ми разкази. Много преди да видя един фантастичен филм с подобна сюжетна предпоставка, реших да напиша история, в която героят да е осъден да преживява отново и отново един и същи ден от своя живот. Защото „светът е достигнал критичната маса на отчаянието”.

25. Скъпа Кристина. (”Донесох ти ябълки”). Сп. Зона F. Едно списание на Агоп Мелконян, бр. 8, 2001. 9 – 11. С бележка за автора.
Също в: Където не сте били. Кутийка с разкази от Велко Милоев и илюстровани пликове от Димитър Стоянов – Димо. София, издателство „Аргус”, 2001.

Навремето написах три разказа със заглавие „Скъпа Кристина” и два от тях публикувах. Този е, който започва с думите „Донесох ти ябълки”.

26. Скъпа Кристина. („Улица „Хайзенберг”). В: Където не сте били. Кутийка с разкази от Велко Милоев и илюстровани пликове от Димитър Стоянов – Димо. София, издателство „Аргус”, 2001.

За принципа на относителността, за това как наблюдателят пречи и засенчва
наблюдаваното – независимо дали става дума за елементарни частици или за собствената, на наблюдателя, любов. Какво и колко си струва да знаем?

27. Ангелите са онемели. В: Където не сте били. Кутийка с разкази от Велко Милоев и илюстровани пликове от Димитър Стоянов – Димо. София, издателство „Аргус”, 2001.

Едно семейство – скулпторът Тома, жената с катеричата опашка, човешкото им дете и мидата от аквариума пътуват през странни градове, докато Тома търси отговори от боговете или поне от техните ангели.

28. Дървото на сънищата. В: Където не сте били. Кутийка с разкази от Велко Милоев и илюстровани пликове от Димитър Стоянов – Димо. София, издателство „Аргус”, 2001.

Зловещи нощни обаждания по телефона, прекъсват съня на изследовател, който се опитва да моделира човешката личност и постепенно разбира, че човек не е само „тук и сега”. Структурата на личността му прилича на дърво с безкрайни разклонения, простиращи се до невероятни простори и дълбини. Един от най-любимите ми и също един от най-концептуалните ми разкази.

29. Самотата е. Сп. Зона F. Едно списание на Агоп Мелконян, бр. 12, 2002. 8 – 10.

Този чисто психологически и въобще не фантастичен разказ се получи, за мен поне, неочаквано добре, след като си бях поставил формалната задача да разкажа една история отначало докрай и после, епизод по епизод – от края към началото. Първо героят разказва една любовна случка на разказвача, а сетне разказвачът връща лентата обратно, за да я види съвсем другояче.

30. Хитин. В: Щури хоризонти. Антология. Съставители Александър Карапанчев и Емануел Икономов. Редактор Александър Карапанчев. С предговор от Александър Карапанчев и послеслов от Емануел Икономов. София, издателство „Аргус”, 2003. Поредица „Нова българска фантастика”. 107 – 111.

Психологически или, може би, малко психарски разказ, в който героят почти по кафкиански се преобразява в насекомо.

31. Няма да бъдем същите. В: Мними хоризонти. Антология. Съставители Александър Карапанчев и Емануел Икономов. Редактор Александър Карапанчев. София, издателство „Аргус”, 2003. Поредица „Нова българска фантастика”. 29 – 42.

Писан поне десет години по-рано („Звездолет”, вж. ставка 20), това е май единственият типичен НФ разказ, който съм публикувал след „Кутийката”. Тайнственият звездолет, пристигнал на Земята неизвестно откъде, е пълен с всякакви чудеса, но екипажът му липсва. Натоварени със скафандри и страхове, героите тръгват да изследват нещо, което всъщност им принадлежи.

32. Полковникът си написа писмо. От 2003 г. на: http://liternet.bg/publish10/vmiloev/polkovnikyt.htm
Още един опит за изследване на самотата.

33. Един почти обикновен ден на Панто Реев. В: Български фантастични ваяния 2007. Съставител Емануел Икономов. Редактори Александър Карапанчев, Емилиян Малезанов. София, Издателство ЕГИ, 2008. 208 – 212. С предговор от автора „НФ носталгия по соцреализма”, 206 – 207.

Фантастична, но битова по сюжет сатира от соц-времената. Това бе втората и, доколкото ми е известно, последна част от поредица, замислена в Клуба по фантастика, евристика и прогностика „Иван Ефремов” в София. Атанас Славов даде идеята и ни обясни термина бориме – колективно белетристично начинание, при което нов автор пише всяка следваща част въз основа на сюжетните насоки и героите от предишните епизоди. Архивният ръкопис, който приблизително датирахме 1979 – 1981 година, бе отпечатан за първи път във „Ваяния” 2007 с незначителна, техническа редакция и с моя бележка, която в тази електронна публикация съм закачил накрая на разказа.

34. И през вечността ще премина за едно слънчево пладне с теб. Публикуван за първи път в този сайт.

Писано някъде в началото на деветдесетте. Кратка приказка или импресия, с трохичка фантастика, с мирис на фентъзи.

Be Sociable, Share!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *