За спасението на света

Ако се вгледаме в падението на велики цивилизации като маите, ацтеките или кхмерите ще открием като че ли неизбежни общи елементи: алчност и прекомерна амбиция. Днес невиждани разрушителни сили са съсредоточени в тесни кръгове на властта. Но пък никога досега в историята не е имало такъв обществен дебат за проблемите на човечеството и толкова действие за промяна към по-добро. Има още

За гибелта на света

В книгата си „Дневник на една лоша година” Нобеловият лауреат за литература Дж. М. Кутси пише „Лошото прогонва доброто. Доброто не се котира. Има ли нещо, което може да се каже за това или пък човек трябва да изсумти недоволно и толкоз?” … “Светът не е такъв, какъвто беше…. Децата не слушат родителите си… Накъде отива светът?” Това пък е шумерски надпис, стар пет хиляди години. Има още

За суетата и зависимостта ни от другите

Животът ми стана по-лесен и ясен, откакто осъзнах каква мощна движеща сила в междучовешките отношения е суетата. Едва ли има друга сила на света, която да ни кара да прахосваме толкова много енергия за маловажни неща и да хабим нервите си в неразумни действия, чиито причини най-често не осъзнаваме. Има още

За избора на пътя към доброто

В предишното есе стана дума за хората, които си въобразяват, че обичат, а всъщност мъчат себе си и другите с егоцентризма си. Тук разсъждавам как можем „да се учим на любов” и как да си избираме пътя за собствената си промяна. Има още

За смисъла на живота и за любовта

Чудно ми е как толкова писатели и кинематографисти с усърдие дълбаят каменистото поле на анализата на човешка самота, страхове и отчужденост, докато на съседната нива има табелка „Отговорът е тук“. Ние страдаме и причиняваме страдание, защото никой не ни е учил на любов. Има още