Защо пък да не разкажа тук и една приказка? Нали това са страници за кротко четене, а не само за умни есеистични мисли? Приказката е писана преди повече от 20 години и е излизала единствено в списанийцето „Деца, изкуство, книги”. Прочетох я наскоро, харесах си я. Тя започва така: Заекът на вълшебника порасна и вече не се побираше в шапката. Напусна цирка и тръгна накъдето виждаха червените му очи…

Прочетете цялата приказка ето тук.