В книгата си „Дневник на една лоша година” Нобеловият лауреат за литература Дж. М. Кутси пише „Лошото прогонва доброто. Доброто не се котира. Има ли нещо, което може да се каже за това или пък човек трябва да изсумти недоволно и толкоз?” … “Светът не е такъв, какъвто беше…. Децата не слушат родителите си… Накъде отива светът?” Това пък е шумерски надпис, стар пет хиляди години. Има още
Има някакъв парадокс в това: животът по принцип е тук и сега, а немалко хора, понесени от всекидневието, съществуват в някакво неслучващо се „утре”. Има още
Животът ми стана по-лесен и ясен, откакто осъзнах каква мощна движеща сила в междучовешките отношения е суетата. Едва ли има друга сила на света, която да ни кара да прахосваме толкова много енергия за маловажни неща и да хабим нервите си в неразумни действия, чиито причини най-често не осъзнаваме. Има още
Добър или лош е човекът по природа? Струва ми се, че разбирам по-добре ставащото около мен, като виждам корените и на доброто, и на злото в най-далечното минало на живота на тази планета. Има още
В предишното есе стана дума за хората, които си въобразяват, че обичат, а всъщност мъчат себе си и другите с егоцентризма си. Тук разсъждавам как можем „да се учим на любов” и как да си избираме пътя за собствената си промяна. Има още
Чудно ми е как толкова писатели и кинематографисти с усърдие дълбаят каменистото поле на анализата на човешка самота, страхове и отчужденост, докато на съседната нива има табелка „Отговорът е тук“. Ние страдаме и причиняваме страдание, защото никой не ни е учил на любов. Има още
Какво ни отличава от всички живи същества край нас? Дори уж уникално човешки черти като интелигентността, срама, смеха или чувството за самота можем да наблюдаваме при еволюционните си събратя… Неповторимо човешки са май опитът да разберем света и копнежът по различни светове. Има още