За добрите и лошите

Клишетата на масовата култура за добрите и лошите внушават лъжлива картина на света, изнасят идеята да вършиш добро според скромните си сили в територията на непосилното, на фикцията. Опитът от моите познанства и приятелства опровергава обичайната представа, че житейският успех изисква да си на страната на нечестните и злите. Има още

Възхвала на Дома

Не се сещам за статия, книга или филм, в които домът да е споменат сред големите постижения на човечеството – някъде в реда на откриването на огъня, камъка и тоягата, колелото, писмеността – до науките и технологиите. Загадка за мен си остава защо е така. Този текст е непретенциозна прослава на една от най-скъпите ни придобивки – от пещерите до къщата на бъдещето. Има още

За морала в природата

Рядко си даваме сметка колко характерни черти на човешките общества и индивиди всъщност делим като еволюционно наследство с животните. Потребността да си с някого или част от група, вярност, благодарност, хитрост, коварство, емпатия… Растящият интерес на науката към сложните форми на поведение при животните ни помагат по-добре да разбираме себе си. Има още

Най-мизерстващата, най-нещастната нация

Това се отнася, разбира се, за българите. От години слушам такива приказки от таксиджии и журналисти, обаче заглавието е цитат от утвърдена българска писателка и публицистка. Млада, интелигентна, с изтънчена духовност. И по тази причина черногледството ѝ ме ядоса. Има още

За доверието, което крепи света

Изпитвам смайване пред факта, че светът ни продължава да съществува въпреки неимоверното усложняване на животоподдържащите ни системи, което ги прави все по-неразбираеми за обикновения човек, вероятно – и все по-уязвими. Има още

За двама войводи в моя род и от моите краища

Като намигване на съдбата ги вземам тези съвпадения, които свързаха в живота ми Кула и Трън, моя пра-пра-дядо по бащина линия Стоян Пешов Раковски Войводата и четника, разузнавача, а също дипломат по призвание от освобожденските борби Симо Соколов. Наскоро открих, че „Айдук Стоян” се е бил под командата на „капитан Симо Грознатовски”. Има още

Уади Рам – кадри от дъното на изчезнало море

Да си вървя сам из пустинята – на мен ли се случва това? Надлъж и нашир около мен няма никого. Уади Рам, в юга на Йордания – не си представях колко причудливо разнообразни може да са пейзажите, сътворени само от пясък, камък и небе. Провървя ми с това пътуване – за трите неработни дни покрай Курбан Байрама все едно, че се преселих на друга планета. Има още