Най-мизерстващата, най-нещастната нация

Това се отнася, разбира се, за българите. От години слушам такива приказки от таксиджии и журналисти, обаче заглавието е цитат от утвърдена българска писателка и публицистка. Млада, интелигентна, с изтънчена духовност. И по тази причина черногледството ѝ ме ядоса. Има още

За доверието, което крепи света

Изпитвам смайване пред факта, че светът ни продължава да съществува въпреки неимоверното усложняване на животоподдържащите ни системи, което ги прави все по-неразбираеми за обикновения човек, вероятно – и все по-уязвими. Има още

За двама войводи в моя род и от моите краища

Като намигване на съдбата ги вземам тези съвпадения, които свързаха в живота ми Кула и Трън, моя пра-пра-дядо по бащина линия Стоян Пешов Раковски Войводата и четника, разузнавача, а също дипломат по призвание от освобожденските борби Симо Соколов. Наскоро открих, че „Айдук Стоян” се е бил под командата на „капитан Симо Грознатовски”. Има още

Уади Рам – кадри от дъното на изчезнало море

Да си вървя сам из пустинята – на мен ли се случва това? Надлъж и нашир около мен няма никого. Уади Рам, в юга на Йордания – не си представях колко причудливо разнообразни може да са пейзажите, сътворени само от пясък, камък и небе. Провървя ми с това пътуване – за трите неработни дни покрай Курбан Байрама все едно, че се преселих на друга планета. Има още

За щастието като наука

Концепцията за Брутното Национално Щастие и въобще идеята да се изследват систематично елементите на човешкото благополучие е една от свежите и окуражаващи идеи в съвременния свят. А на лично ниво въпросът е – неизбежно ли обстоятелствата да диктуват щастието или нещастието ни или имаме свои житейски маневрени пространства? Има още

Eдна приказка: Заекът

Защо пък да не разкажа тук и една приказка? Нали това са страници за кротко четене, а не само за умни есеистични мисли? Приказката е писана преди повече от 20 години и е излизала единствено в списанийцето „Деца, изкуство, книги”. Прочетох я наскоро, харесах си я. Тя започва така: Заекът на вълшебника порасна и вече не се побираше в шапката. Напусна цирка и тръгна накъдето виждаха червените му очи… Има още