Подводно. Компютърна графика от Атанас Славов

Не съм писал за книги май от осемдесетте, когато бях редактор в седмичника „АБВ”.

Радвам се, че днес в разни форуми млади хора правят ревюта – някои са наистина много добри и ми помагат да се ориентирам, – но мен самия не ме тегли вече да давам писмени оценки. Ако го правя сега, то е заради приятел – нищо за криене. Заслужил – като приятел и съмишленик, но най вече – като познавач.

Тази книга тежи над 400 страници. Тежи си на мястото като издателски факт („Инфодар”). Препоръчвам я на четящите фантастика заради жанровото разнообразие и заради направената с вкус подборка от океана от четива, за който си важи (гугълирайте, ако не ви е познат) „Законът на Стърджън”.

Съставител е Атанас Славов – едно от най-добрите у нас „вещи лица” в НФ. Много чете, много гледа, много знае – както си му е редът, щом си се захванал с такава задача. А предпочитанията му са към доброто и човешкото в разказа, филма или картината. Пасват на моите „Страници за кротко четене”.

Щях да се чудя на такова огромно и на практика некомерсиално усилие – да събереш, обработиш и издадеш стотици страници текст. Да изобретяваш рубрики, да подбираш авторите, да ги търсиш и уговаряш, да мислиш за илюстрации; след възвишеното творчество – предпечатните мъки…….. и тъй до борбата с пазара. И догодина пак. Вече подготвя петия том.

Щях да се чудя, ако не знаех, че Наско го върши с мерак.

Той това прави. Това умее, идва му отвътре.

Впрочем, освен че обещават достатъчно много часове за четене, алманасите му са полезни и при избора на нова НФ книга, на филм или сериал, който си струва да си свалиш и гледаш.

По-долу съм дал кратко резюме на съдържанието на ФантАstika 2010-2011 – по-точно на половината съдържание може би, но това са някои от акцентите на съставителя.

…………………………………………………

В рубрика „Изгревът на следващото“ отново влизат три произведения: две глави от легендарния роман на братя Стругацки „Пладне. ХХІІ век“, „Чудовището“ на А. ван Вогт, и повестта „Ортодокс”  от Григор Гачев – три отговора на популярната представа за бъдещето като неизбежен упадък.

Класическата научна фантастика е представена с разказ на международно известния астроном Валентин Д. Иванов, а поетичното фентъзи  – с „Афузел“ от Пламен Глогов (първа награда от конкурс на е-списание Shadowdance).

Централна фигура в раздела „Български фантасти“ е Александър Карапанчев, представен с „Портрет в 3,14 D“: като разказвач, поет, хуморист и съчинител на приказки.

В рубриката за фантастична поезия „Фантастихия“: Рей Бредбъри ( сборно интервю и поема), А. Карапанчев и Агоп Мелконян.

В „Творческа кухня“ – Емануил Томов и Джоана Ръс.

В раздела „Фантастология“ фокусът е върху 90-годишния юбилей на Станислав Лем: представяне на специалното издание „Лемтернет“, нов за българските читатели разказ от „Приказки на роботите“ и статия за спора между Цветан Тодоров и Лем върху същността на фантастичното.

„Съзвездие Кинотавър“ – дали световното кино се „аватаризира“, а сериалите „вампирясват“ и „зомбясват“? Ще видим ли най-после хубав български фантастичен филм?

В Homo Ludens (Играещият човек) – Dreamfall –богато илюстриран разказ на двама играещи за изживяванията им вътре във, чрез и отвъд играта.

Изобразителното изкуство – библейски офорти на братя Касапян и обичайното цветно приложение – този път за най-значимите в момента български художници фантасти.

„Футурум: „За и против личното безсмъртие“, „Оруел или Хъксли – кой е по-актуален в днешните властови тенденции?“, „Има ли развитие без устойчивост?“.

В „Откъде идваме“ – почти пълният текст на една „фолклорна фен-повест“: „Полетът на „Буриданово магаре“, която беше жив мит за цяло поколение творци от кръга на клуб „Иван Ефремов“.