Драскулки от Йордания – Първи впечатления

Тук съм от средата на юли. Поогледах се, дори попътувах насам-натам и май се посъбраха впечатления за споделяне. В тази част разказвам за столицата, хвърлям бегъл поглед върху политиката (и моята работа тук), а завършвам с безсънни записки от свещения месец на Рамазана.

Драскулки от Йордания – Втора част

На акустичния фон от пеещи минарета, джиесеми и мотори се опитвам да сравня Аман с клишираните представи за Ориента и да събера накуп впечатленията си за разни неща като особеностите на йорданското говорене, шофиране и общуване с Висшия (по телевзията или при шофиране), а също за протестите срещу цензурата и за цензурата на протестите. Шарено.

За една фантастична книга

Не съм писал за книги май от осемдесетте, когато бях редактор в седмичника „АБВ”.
Радвам се, че днес в разни форуми млади хора правят ревюта – някои са наистина много добри и ми помагат да се ориентирам, – но мен самия не ме тегли вече да давам писмени оценки. Ако го правя сега, то е заради приятел – нищо за криене. Заслужил – като приятел и съмишленик, но най вече – като познавач.
Тази книга тежи над 400 страници. Тежи си на мястото като издателски факт („Инфодар”). Препоръчвам я на четящите фантастика заради жанровото разнообразие и заради направената с вкус подборка от океана от четива, за който си важи (гугълирайте, ако не ви е познат) „Законът на Стърджън”.

Записки от Азербайджан – Първа част
Записки от Азербайджан – Втора част
Записки от Азербайджан – Трета част

Вече бях работил в Босна и в Черна гора, но за пръв път бях за по-дълго и по- надалече. Днес установявам, че някои от особеностите на азербайджанското пазаруване, шофиране, хранене, работене или неработене се вписват в познатото ми вече за други страни на изток от Запада. Дано свежестта на тези първи впечатления с наистина различното се е запазила след десет години.
Това не е пътепис. Пращах писъмца, за да споделя със семейството си и с приятели смешното и любопитното от всъщност нелекото си, четиримесечно служебно пребиваване в Азербайджан през лятото на 2002-а.

Драскулки от Йемен

Щастлива Арабия. Вече месец всеки мой ден започва със сияен изгрев и слънцето свети в безоблачното небе до вечерта, когато мракът идва изненадващо бързо, почти без здрач. Сана – столицата на Йемен: два милиона, бели сгради с плоски покриви, много камък, бетон и асфалт, – е на тропическа географска ширина и на две хиляди метра над морското равнище, та тук целогодишно е постоянно топло, но не прекомерно горещо. Петък е – ден за джума, главната молитва за цялата седмица, а четвъртък и петък са официалните почивни дни и несекващата какафония от клаксони под прозорците ми е стихнала с няколко децибела…
Публикувано през 2008 година в списание „Европа” и на http://www.infotourism.net/index.php?t=3063&m=2
Още мои снимки от Йемен – в рубриката „Моите пътувания”.

През градове, реки, планини и реки с автомобил

Красотата на зелените хълмове и зелените реки на Босна и Херцеговина ти затопля сърцето, дори когато мислиш за делови срещи. Искам да разкажа за хубавото, което съм видял сред тъжните следвоенни пейзажи, и то така, че да съм полезен на Българина – турист или служебен гост…

Този пътепис излезе в бр.3 на списание „Европа” от 2007 година – брой, посветен изцяло на Босна и Херцеговина, а въпросния текст написах по молба на посолството, което предложи и част от снимките. Публикацията тук е сканирана от списанието.

Още мои снимки от Босна – в рубриката „Моите пътувания”.