Двама учени невропатолози от калифорнийския университет са открили, че кората на главния мозък излъчва определена вълна, когато човек слуша глупост и абсурдни изрази. Така например съвършено безсмисленото словосъчетание „Аз пия кафе с шлака и овчарско куче“ предизвиква излъчване на характерна вълна в една четиристотин хилядна от секундата. Тази вълна е наречена от учените Н-400.
Съобщение в печата

   Да, спомням си това съобщение. Всъщност то е в основата на цялата история. Тогава биополетата излизаха на мода, а аз бях млад и следях всичко ново – книги, вестници. Мисля, че го открих в „Любопитни факти“. Донесох изрезката в института и я прочетох в междучасието. Христо беше във възторг. Да, професор Христо Маринов. Тогава още не беше професор. Той измисли играта на „Н-вълна“. Представяте ли си учудването на преподавателите – започнахме да следим всяка дума на лекциите. Никакво шушукане, гробна тишина и внезапно от няколко места в залата се разнася едно тихичко „пиу-пиу-пиу“. Така и не се досетиха какво е това „пиу-пиу-пиу“. Глезотия някаква. После ни омръзна. За Христо обаче, както научих по-късно, съобщението се бе превърнало в идея-фикс. Вие бяхте ли вече при него?

Разбирам. Той наистина е много зает, а и между нас казано, не обича журналистите. На мен ми е все едно. Ще пиете ли коняк? Имам предостатъчно време. Най-важното за коняка е дестилатът да е добре отлежал. Поне пет години. После се разрежда до 40-50 градуса и се прибавя процент и половина захар. Чели ли сте „Основи на технологията на спиртното производство“? Много интересна книга. Така че аз ще ви разправям, а вие си пишете каквото намерите за добре.

Христо беше геният на випуска. Бог на електрониката. Когато към Института по наноелектроника откриха лабораторията за измерване и диагностика на биополетата, той заряза асистентското си място и дисертацията и се прехвърли там. Работата беше съвсем в началото, бяхме поизостанали, обаче Христо е търпелив. Глупотестърът тогава не е бил в плановете на лабораторията, но съм сигурен, че през цялото време Христо е мислел за него.

Тогава не се срещахме. Аз продължих да уча. Следването ми се проточи. Не, нямах проблеми с изпитите, само че за десетина години смених всички факултети и повечето специалности в института. После зарязах техниката и изкарах по един-два семестъра история, филология, право и философия. Интересни науки, но стават скучни, ако прекалено се задълбочиш. Задочно посещавах Академията по изкуствата. Не съм следвал всичко. Нямаше кога. Ходил съм на няколко лекции по икономика и медицина, но с физиката и химията съм запознат само от книгите.

Книгите ли? Да, много са. Знам какво ще ме попитате. Чел съм ги. Да, всичките. Разбирате ли, винаги ставаше така, че щом овладеех основите на някоя наука, загубвах интерес към нея. Сигурно си мислите, че просто съм мързелив. По своему. Но тогава поне за себе си имах друго обяснение. Аз исках да стана специалист. Много добър. Но беше достатъчно да навляза поне малко в дадена наука, за да осъзная как тя се е разклонила и продължава неудържимо да се разклонява на десетки и стотици специаланости и колко напред са отишли хората, които са се заели навреме с тях. Това ме отчайваше. Започвах нещо друго, за да открия отново още след първите лекции колко сложно става нататък. Ето вие например сте журналист, но знаете ли какви журналисти е имало? Супер-журналисти! Царе на журналистиката! Вие от тях ли сте? Виждате ли?

Не ви обиждам. Искам да ме разберете – желанието ми наистина бе да специализирам нещо, което мога да правя добре. Не успях. Но може би именно затова ми се удаде да стана Специалист. А може да си е дарба? Кой знае…

Спомням си времето, когато около глупотестерите започна да се вдига шум. Някои институти в чужбина бяха вече доста напреднали. Появиха се и съобщения в печата – повечето неточни, сензационни  или преднамерено скептични. И вместо за глупотестерите да се говори ясно и открито, тръгнаха слухове. Мнозина вярваха, че апаратът може сам да открива всякаква глупост. Не е така…

Вижте, аз не съм в състояние да ви обясня как точно работи тази машинка. Изключена е, не се безпокойте. Не разбирам подробностите. Но ще ви помогна да схванете основното, принципа. Тестерът не реагира на глупостта, а улавя нашия несъзнателен отклик на глупостта. Когато човек слуша или чете нещо глупаво, в мозъка му освен познатите процеси на анализ, синтез, запаметяване протича още една бурна реакция. Променят се някакви потенциали, пренастройват се някакви групи от клетки, така че в крайна сметка се излъчва вълната на глупостта. Н-вълната. Впрочем, чели ли сте „Въведение в изследването на биополето на мозъка?“ Чудесна книга, но твърде сложна към края. Както и да е. Груба аналогия на това, което се разиграва в главите ни, е имунната реакция на организма при проникването в него на разни вредни микроби. Изглежда, човешкият мозък действува по подобен начин спрямо глупостта. Нарекохме това „реакция на протест“. Всичко, което прави апаратът, е да приеме вълната на глупостта, да преобразува сигнала и да покаже силата му на екранчето. Той е само регистриращото устройство, а чувствителното звено, „датчикът“, си остава човекът. Сега разбирате ли защо глупотестингът е велико откритие?

Простете, аз се поувлякох и забравих да ви предложа малко джин. Да, естествено алкохолът влияе. Както на склоността на мозъка да генерира глупост, така и на способността му да протестира срещу нея. Въпросът е оптимизационен. Може да сте чели „Първи стъпки в приложната психология“? И възходящите, и низходящите клонове на кривите са доста стръмни. Трябва да се внимава да не се прескочи най-изгодното състояние. Но мъничко ром все пак може.

Да, да ще продължим. Още преди да се срещнем отново, Христо вече имаше с какво да се похвали. Беше направил глупотестер с дванайсетразрядна индикация. Приборът му бе толкова съвършен, че не само посочваше има ли реакция на глупостта, или няма, а можеше и доста точно да я измерва. Това му помогна да разбере, че силата на Н-вълната зависи освен от обективното равнище на глупостта, и от чувствителността на човека, който я възприема. Нещо принципно ново! Христо бе започнал да търси такива чувстителни хора – „датчици“. Мъкнеше апаратчето си навсякъде. Но тогава малцина знаеха що за апарат крие в чантата си.

Вече мога да ви кажа как ме откри. На срещата по случай десетгодишнината от завършването на випуска. Аз продължавах да следвам. Имаше много хора, разговаряхме за какво ли не: за нанокомпютри, за професорите, за жени, за електромобили, за картини, за началници, за поливизори, за деца, за дисертации – вече не си спомням всичко. Тогава Христо открил, че на масата има идеален „датчик“. Само че не знаел кой е, тъй като в група сигналите се смесват. Записът обаче показал наличието на доминираща честота. Той загуби няколко месеца, за да се срещне по различни поводи с всеки от нас и тайно да ни провери. Идеалният „датчик“ се оказах аз.

Защо да не му повярвам? Христо винаги е бил авторитет за мен. А аз самият най-после бях намерил работа, която можех да върша добре. При това работата обещаваше да бъде разнообразна.

Започнахме опитите. Христо бе успял да запали неколцина учени и те ни осигуряваха доказан материал за тестовете – предимно доклади от научни конференции. Някои вестници и предавания на поливизията също ни даваха много. Аз наистина се проявих като точен и чувствителен „датчик“, макар че не бях специалист в нито една от областите, в които експериментирахме. Оказа се, че мога да откривам глупостта в текстовете, без изобщо да ги разбирам. Христо бе поразен. Започна да ме нарича Специалиста.

За малките специалисти? Искам да кажа за специалистите с малка буква? Провеждахме опити и с тях. Хората, които изследвахме, бяха изключително умни. Те безпогрешно анализираха глупостта при тестовете от своята област. Но апаратът не работеше. Те не излъчваха Н-вълната. Очевидно не притежаваха способността за реакция на протест. Мозъците им различаваха глупостта, но не се възмущаваха от нея. Вижте, те не са виновни. Това е естествено. Те са абсолютно нормални хора. Не хапят. Санбернарите не хапят. Оставете го да лежи където си иска. Да, едричък е. Санбернарите са едри, благонадежни и спокойни кучета, обичат децата, но са чувствителни към горещината и изискват редовни грижи за космената покривка… Чели ли сте „Популярна кинология“? Обичам кучетата. За един Специалист кучето е чудесен другар. Умее да мълчи и гледа умно. Това разтоварва. Е, питайте.

Така. По време на нашата работа ни вълнуваха най-различни чувства. Например чувството, че сме на прага на нещо велико. Съвсем сериозно. Тръпнехме от нетърпение, удоволствие и страх. Но вече не бяхме изостанали. На Запад след началния бум и първите скандали при въвеждането на тестера в някои фирми и парламенти нещата затихнаха. Те имаха уреда, но нямаха метода. Не отидоха по-далеч от грубата индикация на очевидната глупост, за която всъщност няма нужда от апарати. А може би са се сблъскали с проблема, в който и ние се препънахме. Но да караме поред.

Измислихме си много хитра тактика. Първо – в института на Христо. Той спечели директора за идеята на глупотестинга. Защитиха дисертации. Успяха да наложат използуването на тестера в комбинация с мен при планирането и отчитането на изследванията, а после и при присъждането на научни степени. За кратко време институтът стана един от водещите в света, а в института водеща тематика беше нашата. Персоналът остана наполовина, но средствата ни се утроиха. Имахме най-модерната техника…

Доказателствата? Ето, доловихте нещо много важно. Вижте, ние не бяхме наивници. Давахме си сметка какви трудности ни очакват. Доказването на възможностите на уреда и на метода беше един от проблемите, за които бяхме подготвени. Очевидно началните опити с взет наготово материал не вършеха работа. За официалните изпитания ни трябваха текстове, които да не са ничии, да съдържат глупост от различни области, за да може да бъде потвърдена от съответните специалисти, и накрая, глупостта да бъде дозирана в определени степени, за да докажем и точността на метода. Такива текстове успяхме да съставим само с помощта на компютър.

Може ли глупостта да бъде алгоритмизирана? Оказа се, че може. Ние вече знаем доста за тези неща. Чели ли сте „Логика и психология на глупостта – начален анализ“? Какво е глупостта? Първо, това е наличието на нищожно малко количество полезна информация в голям обем условна информация. Второ, това е безкритичното възприемане на недостоверна, непроверена информация. Трето – поднасянето на баналности, замаскирани като дълбокомислия и откровения. Четвърто – неспазването на елементарните закони на логиката. И така нататък. Тези черти на глупостта, общо взето, са обективни. Програмистите се справиха. След като имахме точно дозирана глупост, не беше трудно да се въведе и количествената й оценка според реакциите на човека „датчик“. Но хората, както ви казах, имат различна чувствителност. За еталон за сравнение избраха мен, като най-съвършен. Христо дори настояваше единицата да бъде наречена на мое име. Отказах от скромност. Така че остана „спец“. Един спец е средната моя реакция на 93-я епизод на поливизионната серия „Петрови“. Вие едва ли помните 93-я епизод, отдавна беше. Фонът в обществено превозно средство или на опашка за кликсери е около два и половина спеца, плюс-минус един. Среща на улицата между стари познати е от нула цяло и три до пет спеца. Поливизионната реклама обикновено е над десет. Вашата рубрика за научно-техническите новости например… е, зависи…

Докъде бяхме стигнали? А, да, за тактиката. Втората насока на нашата тактика беше навън от института, в обществото. Глупотестингът трябваше да стане популярен, хората трябваше да му повярват и да свикнат с него. Решихме да не бързаме. Но на първо време глупостта сама ни помогна. Ето такъв случай. Обажда се известният учен Х. и ме кани с тестера, разбира се, на конгрес в Токио, където ще имам удоволствието да изслушам изключително интересния доклад на неговия уважаем колега У. След пет минути звъни уважаемият У. и настоява, без да се помайвам, да летя за Токио, за да чуя какви фантастични глупости ще дрънка онзи идиот Х. За две-три години обиколих целия свят по конференции, симпозиуми и конгреси. Не е вярно, че са ме отвличали. Имаше само опити. През това време получавах безброй предложения да стана заместник на не знам какво си, за съавторство, дори за женитба. Но само това да беше. Чели ли сте критиките срещу нас в научните издания? Не ги четете.

Разбира се, че можете да си преместите крака. Нищо няма да ви направи. Ръмжи, защото няколко пъти споменах думи, които не обича. Конференция например и съав… Спокойно, куче! Грешите, кучето не ме пази от хората. Точно обратното. Знаете ли, понякога човек има нужда да си побъбри просто така, за незначителни неща, за глупости. В малки дози глупстта има дори терапевтичен ефект, разтоварва, ако сте преуморен и напрегнат. Случва се и на мен да ми се прииска. Но хората ме познават и са някак предпазливи. Категорично отказват да си говорим за времето. А кучето е повод именно за такъв невинен човешки разговор. Особено ако и другият има куче. Можем да си бъбрим за кучета. С куче ме приемат, без куче – не. Изобщо човекът с куче винаги е посрещнат с повече доверие и интерес. Питайте нататък.

Е, не… За неприятностите няма смисъл да ви разказвам по-подробно. Не обичам да си спомням. А и това са донякъде лични проблеми. В края на краищата ние сами си го търсехме. Но наистина беше трудно. Добре, че институтът вече си бе извоювал име. Ако не бяха дребните полезни чудеса на наноелектрониката, които поднасяхме непрекъснато, едва ли щяхме да издържим. Но ние не само издържахме, а дори свикнахме. И разширихме провокацията.

Започнах да ходя на кино, на театър, на изложби, да гледам поливизионни филми. Зарязах конференциите… мирно!… и тръгнах по премиери. Канеха ме. Винаги имаше кой да ме покани. Но не ми се радваха. Художниците първи измислиха формулата „глупаво, но талантливо“. И като се почна – „глупаво, но шик“, „глупаво, но красиво“, „глупаво, но интересно“, „търсената глупост“, глупаво, но непорочно“, „интелигентната глупост“, „добре овладяна глупост“… Изобщо нещата се объркаха.

Някакви шегобийци взеха да се разхождат с имитации на глупотестера – същата кутия, а вътре само проста схема, която изписва случайни числа върху екранчето. После на пазара се появиха дамски чантички, оформени като глупотестер и с надпис: „Не се преструвай!“ Но най-лоши бяха мошениците, които се представяха за Специалисти. Те направиха големи пакости. Напразно се опитвахме да централизираме глупотестинга при нас. Намериха се началници, които сложиха на бюрата си до нанокомпютъра и видеофона и глупотестер.

Горе-долу тогава се появиха клубовете „Аз съм глупав“. Помните може би младите момичета с големи значки „Обичай ме, глупчо!“. Чели ли сте „Елементарна социология“? Хората усещаха, че глупотестерът е на път да нахлуе в личния им живот. Това не влизаше в нашите планове, но по принцип е възможно. Апаратът не е скъп, а методът е прост. Знаете ли, тогава вече толкова бях развил спосообностите си на „датчик“, че приборът реагираше понякога само като погледна човек в очите, ето така… картината ли? Аз съм я рисувал. Не е модернизъм. Газена лампа. Естествено, че не сте виждали. В моето детство вече бяха антики. Най-хубаво рисувах газени лампи. Не, тази е нова, съвсем отскоро. Имам цяла серия. Просто ми се прииска… Друго не съм опитвал. Знам, че няма да мога. Газените лампи ги рисувам много добре. Но да се върнем на темата.

Историята взе да става некрасива. Да се парадира със собствената глупост се превърна в мода, в някакъв интилектуален снобизъм. Хората бранеха правото си да не се променят.

Тогава Христо каза „стига“. Каза, че всичко това ни отклонявало от главната цел. Имаше право. Въпреки шумната си популярност глупотестингът не се задържа никъде, в никое учреждение, в никой институт, в нито един университет, просто никъде, освен при нас. Време беше да сменим тактиката и да си изработим стратегия. Да-а, имахме планове. Грандиозни планове! Точка първа – въвеждане на глупотестинга в редакциите на научните издания. Резултат – информационният потоп се превръща в златно ручейче. Друг резултат – огромни икономии. Точка втора – спестените средства се влагат в най-мащабния образователен експеримент в историята. Глупотестинг за най-прецизен подбор на преподаватели и учебници за първото супер-училище. Първият випуск са първите супер-учители, вторият – също, и така нататък, докато накрая всички деца могат да преминат през идеалното умно училище. Трета точка – човечеството прави гигантска крачка в бъдещето…

Никой не е отхвърлял този план. Изобщо не го предложихме. Беше глупав и ние скоро сами го разбрахме. Без помощта на тестера. Интересно, този път не успях да се проявя като „датчик“. Ние мечтаехме – това обяснява всичко. Бяхме утописти. Чели ли сте „Утопия“ на Томас Мор? А „Градът – Слънце“ на Кампанела? Аз и на техните книги не реагирам. Макар че от гледна точка на днешните ни знания в тях има глупави представи. Но е красиво… Не, естествено красотата не може да оправдае глупостта. но тук не става дума за хубаво момиче, а за бъдещето. Такава мечта може да бъде наивна, не и глупава. Или поне моят мозък не протестира срещу подобна глупост. Може би не съм достатъчно добър „датчик“. Простете за отклонението.

Ние засякохме в това, че нямахме Специалисти.

Докато скандализирах художниците и поетите, Христо бе търсил. Търсех и аз. Всички от лабораторията, целият институт търсеше. Обявихме конкурси. Идваха хиляди кандидати. Професията на Специалиста им изглеждаше лека, интересна и престижна. Някои си мислеха, че щом от нищо не разбират, непременно ще бъдат добри „датчици“. Огромното мнозинство от тях обаче показваше слаба или никаква реакция на протест. Те се проваляха и с всеки следавщ ставаше ясно, че се проваляме и ние.

Не съм уникален. Имаше и други. Но бяха малко, неочаквано малко. Нямам право да ви кажа цифрата, да не говорим за имената. Те самите не го знаят. Така е правилно.

Някои от тях не бяха подходящи. Липсваше им чувство за хумор, а без него не могат да бъдат добри Специалисти. Те, горките, не се досещат защо минават за конфликтни хора. А Специалистът трябва да е толерантен. Да си говори с всекиго така спокойно и приятно, както и сега ние с вас. А има и друго. Аз настоявах да не им казваме и не за да остана единствен. Точно обратното. Вижте, тези хора… те са ми близки. Не, не роднини, а нещо повече. В института разбирахме, че войната срещу глупостта не може да се води като уличен бой. Макар че ни сърбяха ръцете. И все пак за нашия план ни трябваше армия. Имаше ли смисъл да объркаме живота на шепа хора? Има ли смисъл да бъдеш съвършен диагностик, ако не си лечител? Така или иначе, мислехме, че идва краят. А всъщност…

Да, ще получите сензация. Защо да не ви кажа. никой не може да попречи – бомбата е хвърлена и вие ще съобщите за това. Но аз се поизморих. Ще пиете ли кафе?

Така… Ние наистина търсехме „датчици“ навсякъде. Изследвахме и отделни хора, и цели групи. И знаете ли къде срещнахме най-бурната реакция на протест?… Сложете си захар…

В детската градина. Има една приказка как лисицата измамила вълка да лови риба с опашката си и понеже било през зимата, опашката му замръзнала в леда и тъй нататък. Когато разказват тази приказка на децата, техните мозъчета протестират, те са възмутени от глупостта на вълка! Средно седем спеца сила на Н-вълната – това е фантастично!

Нормално е, прав сте. Трябваше да приемем, че реакцията на протест е присъща по рождение на човешкия мозък. Защо изчезва по-късно? Още не знаем. Нека да продължим аналогията с имунната защита на организма. След като веднъж сте се изприщил при имунизация, дори да поглъщате милиарди вируси, вече няма да вдигнете температура. А дали не губим тази спосбност, защото още от най-ранни години има кой да ни казва кое е глупаво и кое – не? По-късно влизат в действие рутиниият опит и ако щете, преднамереността. Оказва се, че можем да оцелеем и без скритите възможности на мозъка и те закърняват. Как да запазим и развием тази способност? С тренировки, разбира се. А всяка тренировка изисква усилие.

Тогава ни хрумна решението. За да направите някоя полезна работа привлекателна, най-добре е да я превърнете в игра. Точно така – игра на „Н-вълна“. А за играта са необходими играчки.

Кой ви е казал, че на пазара няма глупотестери? Вие имате ли деца? Купихте ли им вече последния модел забавен нанокомпютър? Чудесно сте постъпили. за една седмица са продадени близо половин милион бройки. Никак не е скъп, а това е най-съвършената играчка на света. Констриурана е в нашия институт. Всъщност и аз не знам всичко, което може да прави този нанокомпютър. Разбира се, смята, обучава, играе на всички компютърни игри. Може да се използва като мини-поливизионен приемник и като радиопредавател за дистанционно управление на механични модели. Съчинява приказки в диалог с детето. С него лесно се съставят мелодийки или цветни картинки върху екранчето. Помага ви да превеждате или да измисляте прости езици. Подсеща ви за уроците, за важни срещи на двора и за часовете на детските предавания. Какво още… При това според способностите на детето компютърът решава какво да му предостави от програмирането и какво да свърши сам. Прав сте, това са неща, които по принцип може всеки нанокомпютър с малки прибавки. Именно допълнителните прибавки правят нашата играчка толкова привлекателна, затова всички я купуват, затова всяко момче или момиче винаги ще я носи със себе си.

Но в нея има и друга игра, за която не пише в проспекта. Децата сами я откриват. Просто още едно малко устройство е поместено в кутийката, винаги е включено. Микро глупотестер, сетихте се! И когато той улови Н-вълна, се обажда с писклив гласец: „Браво!“ Ето така: „Браво!“

А, вече сте го чували. Не, „браво“ е само за Н-вълна. Никакви имитации – прозвучава само при истинска, чиста, искрена детска Н-вълна. Малките се амбицират – похвалата на машината ги ласкае и те много се стараят да не пропуснат някоя глупост, и непрекъснато упражняват мозъчетата си да се съпротивляват срещу глупостта. Да, увличат се, това е нормално. Нормално е, че синът ви е започнал да попива всяка ваша дума.