Да си вървя сам из пустинята – на мен ли се случва това? Надлъж и нашир около мен няма никого. Уади Рам, в юга на Йордания – не си представях колко причудливо разнообразни може да са пейзажите, сътворени само от пясък, камък и небе. Провървя ми с това пътуване – за трите неработни дни покрай Курбан Байрама все едно, че се преселих на друга планета. Има още →

Невробиологията доказа, че сме способни на човечност. Тази способност е закодирана в мозъците ни и е наследство от еволюционните ни предшественици. Не е ли това изумително добра новина? Има още →

Концепцията за Брутното Национално Щастие и въобще идеята да се изследват систематично елементите на човешкото благополучие е една от свежите и окуражаващи идеи в съвременния свят. А на лично ниво въпросът е – неизбежно ли обстоятелствата да диктуват щастието или нещастието ни или имаме свои житейски маневрени пространства? Има още →

Защо пък да не разкажа тук и една приказка? Нали това са страници за кротко четене, а не само за умни есеистични мисли? Приказката е писана преди повече от 20 години и е излизала единствено в списанийцето „Деца, изкуство, книги”. Прочетох я наскоро, харесах си я. Тя започва така: Заекът на вълшебника порасна и вече не се побираше в шапката. Напусна цирка и тръгна накъдето виждаха червените му очи… Има още →

Не мога да се сетя за друга добронамерена идея в историята на човечеството, която толкова да е напакостила колкото идеята за всеобщото равенство. И днес концепцията за еднаквите възможности е сред причините за тревожностите и други душевни злочестини на съвременния западен човек. Има още →

Чета форуми и вестници, днешна белетристика и публицистика и се чудя – откъде иде толкоз чернилка? Как тъй цинизмът и черногледството минават за cool, вървят на медийния пазар, вървят на масата в кръчмата? Действително ли личният ни и исторически опит показват, че добротата е слабо място? Има още →

Ако се вгледаме в падението на велики цивилизации като маите, ацтеките или кхмерите ще открием като че ли неизбежни общи елементи: алчност и прекомерна амбиция. Днес невиждани разрушителни сили са съсредоточени в тесни кръгове на властта. Но пък никога досега в историята не е имало такъв обществен дебат за проблемите на човечеството и толкова действие за промяна към по-добро. Има още →