За недостатъците на раждането

Броят на невроните в човешкия мозък е около 100 милиарда, а това число е 10 или 100 милиарда пъти по-малко от някои съвременни преценки за броя на звездите във Вселената. Задължително ли е било светът да бъде тьй несъизмеримо по-голям от материалния носител на първото „Кой съм аз и защо съм тук?” Има още

За края на четенето

Първият в историята опит да се унищожат идеи чрез изгаряне на писано слово е от 212 г. пр.н.е. Не е ли парадокс, че темата за близката кончина на книгата стана модна във времето на интернет, когато носителят на информация е практически вечен, а съдържанието – по-достъпно от когато и да било? Има още

За достъпността на щастието

Котката в скута ви или кучето на пода излъчват доволство за ласката и храната, която сме им дали, за топлината и сигурността, в която сънуват котешките и кучешките си сънища. Ние наистина ли сме по-висши и по-интелигентни, че не можем да усетим благодарност за покрива над главата и за хляба на масата, за туй че любимите хора са наблизо, за туй че заспиваме и се будим? Има още

За опрощението

Запитайте се какво ви е причинило най-много болка в живота. Земетресение? Горещина или студ, суша или наводнение, вулкан, цунами, внезапен удар на гръмотевица? Ако посочите необятността на Вселената или необратимостта на времето, бих се съгласил, но очаквам 90 процента от възможните ми читатели да посочат в някой от стотиците възможни варианти човешко действие… Има още

За ненужните ни конфликти (и още за прощаването)

Предишното есе завърших с туй, че може и да не съм кой знае колко напреднал в християнското усилие да прощаваш и да обичаш дори враговете си. Ами толкова можах, казах си. Спя по-добре, не се будя от гадни терзания. Аз не се опитвам да обичам всички хора, душата ми няма толкова капацитет… Има още