За една фантастична книга

Подводно. Компютърна графика от Атанас Славов

Подводно. Компютърна графика от Атанас Славов

Не съм писал за книги май от осемдесетте, когато бях редактор в седмичника „АБВ”.

Радвам се, че днес в разни форуми млади хора правят ревюта – някои са наистина много добри и ми помагат да се ориентирам, – но мен самия не ме тегли вече да давам писмени оценки. Ако го правя сега, то е заради приятел – нищо за криене. Заслужил – като приятел и съмишленик, но най вече – като познавач.

Тази книга тежи над 400 страници. Тежи си на мястото като издателски факт („Инфодар”). Препоръчвам я на четящите фантастика заради жанровото разнообразие и заради направената с вкус подборка от океана от четива, за който си важи (гугълирайте, ако не ви е познат) „Законът на Стърджън”.

Съставител е Атанас Славов – едно от най-добрите у нас „вещи лица” в НФ. Много чете, много гледа, много знае – както си му е редът, щом си се захванал с такава задача. А предпочитанията му са към доброто и човешкото в разказа, филма или картината. Пасват на моите „Страници за кротко четене”.

Щях да се чудя на такова огромно и на практика некомерсиално усилие – да събереш, обработиш и издадеш стотици страници текст. Да изобретяваш рубрики, да подбираш авторите, да ги търсиш и уговаряш, да мислиш за илюстрации; след възвишеното творчество – предпечатните мъки…….. и тъй до борбата с пазара. И догодина пак. Вече подготвя петия том.

Щях да се чудя, ако не знаех, че Наско го върши с мерак.

Той това прави. Това умее, идва му отвътре.

Впрочем, освен че обещават достатъчно много часове за четене, алманасите му са полезни и при избора на нова НФ книга, на филм или сериал, който си струва да си свалиш и гледаш.

По-долу съм дал кратко резюме на съдържанието на ФантАstika 2010-2011 – по-точно на половината съдържание може би, но това са някои от акцентите на съставителя.

…………………………………………………

В рубрика „Изгревът на следващото“ отново влизат три произведения: две глави от легендарния роман на братя Стругацки „Пладне. ХХІІ век“, „Чудовището“ на А. ван Вогт, и повестта „Ортодокс”  от Григор Гачев – три отговора на популярната представа за бъдещето като неизбежен упадък.

Класическата научна фантастика е представена с разказ на международно известния астроном Валентин Д. Иванов, а поетичното фентъзи  – с „Афузел“ от Пламен Глогов (първа награда от конкурс на е-списание Shadowdance).

Централна фигура в раздела „Български фантасти“ е Александър Карапанчев, представен с „Портрет в 3,14 D“: като разказвач, поет, хуморист и съчинител на приказки.

В рубриката за фантастична поезия „Фантастихия“: Рей Бредбъри ( сборно интервю и поема), А. Карапанчев и Агоп Мелконян.

В „Творческа кухня“ – Емануил Томов и Джоана Ръс.

В раздела „Фантастология“ фокусът е върху 90-годишния юбилей на Станислав Лем: представяне на специалното издание „Лемтернет“, нов за българските читатели разказ от „Приказки на роботите“ и статия за спора между Цветан Тодоров и Лем върху същността на фантастичното.

„Съзвездие Кинотавър“ – дали световното кино се „аватаризира“, а сериалите „вампирясват“ и „зомбясват“? Ще видим ли най-после хубав български фантастичен филм?

В Homo Ludens (Играещият човек)Dreamfall –богато илюстриран разказ на двама играещи за изживяванията им вътре във, чрез и отвъд играта.

Изобразителното изкуство – библейски офорти на братя Касапян и обичайното цветно приложение – този път за най-значимите в момента български художници фантасти.

„Футурум: „За и против личното безсмъртие“, „Оруел или Хъксли – кой е по-актуален в днешните властови тенденции?“, „Има ли развитие без устойчивост?“.

В „Откъде идваме“ – почти пълният текст на една „фолклорна фен-повест“: „Полетът на „Буриданово магаре“, която беше жив мит за цяло поколение творци от кръга на клуб „Иван Ефремов“.

Be Sociable, Share!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *